ПОРТОКАЛ С
ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Това съм аз.

Алекс и моите трима друзя.

Пит, Дорджи и Дим.

Седяхме в млечния бар Корова,
опитвайки се да измислим

какво да правим.

В млечния бар Корова
продаваха млечни коктейли.

Мляко плюс велосет
или синтемеск, или дренкром,

ние пиехме последното.

То възбуждаше сетивата

и те подготвяше
за малко ултра-насилие.

В хубавия Дъблин,

където момичетата
са така прекрасни,

аз си спрях очите

на кръшната Моли Малоун.

Тя тикаше ръчната количка

по улицата стръмна

и викаше: ''Миди и раци...''

Едно нещо не можех да понасям,

да видя опърпан, стар пияница,

който крещи скапаните
песни на предците си

и хълца в паузите,

сякаш има някакъв проклет
оркестър в червата си.

Не можех да понасям
някой да прави така.

Особено старец като този тук.

Ще дадете ли малко парички,
братлета?

Хайде! Убийте ме, страхливци!
И без това не искам да живея.

Не и в този скапан свят.

Защо да е скапан?

Защото вече няма ред и закон!

Защото младите не зачитат старите

както правите вие!

Този свят вече не е
за старите хора.

Какъв свят е това въобще?

Хора кацат на луната.

Хора летят около Земята.

И никой вече
не обръща внимание

на закона и реда.

О, скъпа страна,

аз се бих за теб.

В изоставеното казино
се натъкнахме на Били-бой

и четиримата му друзя.

Те тъкмо щяха да правят
''вътре и вън''

на една плачеща млада девочка,
която бяха намерили някъде.

Да пукна, ако това
не е самият той,

дебелият козел Били бой.

Как си,

ти дебела бутилка от
миризлив алкохол?

Ела да получиш един в яблоките,

ако изобщо ги имаш,

евнух мазен.

Да ги пребием, момчета!

Полицията!

Хайде. Да вървим!

Това Дуранго 95
вървеше наистина хорошо.

Предизвикваше сладостни вибрации
във вътрешностите ти.

Скоро се виждаха
само дървета и мрак,

навлязохме в дълбоката провинция.

Позабавлявахме се
с другите пътуващи в мрака,

поиграхме си на Свине на шосето.

След това тръгнахме на запад.

Щяхме да правим
изненадващо посещение.

Това обещаваше

забавление и прилагане
на доброто старо ултра-насилие.

ДОМ

Кой може да е това?

Ще отида да видя.

Кой е?

Може ли да помогнете?
Стана ужасна катастрофа!

Приятелят ми е целият в кръв!
Мога ли да ползвам телефона?

Нямаме телефон.
Вървете някъде другаде.

Госпожо, това е въпрос
на живот и смърт!

Кой е, скъпа?

Млад мъж.
Казва, че е станала катастрофа.

Иска да използва телефона.

Пусни го.

Изчакайте малко.

Съжалявам, но ние обикновено
не пускаме непознати...

Какво искате от мен?

Пит, претърси къщата.
Дим...

Аз пея в дъжда.

Просто си пея в дъжда.

Какво прекрасно чувство.

Отново съм щастлив.

Смея се на облаците

надвиснали над мен.

Слънцето е в сърцето ми.

Готов съм за любов.

Нека буреносните облаци

изгонят всички оттук.

Ела с дъжда.

Аз имам усмивка на лицето.

Ще се разходя по уличката,

ще си спомням този рефрен.

И ще си пея,

просто ще си пея

в дъжда.

Гледай добре, малки братко.

Гледай добре.

Чувствахме се малко
изтощени и изнервени,

тъй като бяхме изразходвали
енергия тази вечер.

Отървахме се от колата и спряхме
в бар Корова да се подкрепим.

Здравей, Люси.

Тежка вечер ли беше?

И ние поработихме здраво.

Извини ме.

В бара имаше едни умници
от телевизията,

които се смееха и си говореха.

Една девочка се смееше така,
сякаш светът изобщо не я засягаше.

Тогава дискът на стереото свърши.

В кратката тишина
преди да започне следващият,

тя внезапно запя.

И тогава за момент,
о, мои братя,

сякаш някаква огромна птица
влетя в млечния бар.

Почувствах как всички
маленки коси на тила ми

се изправят.

И по гърба ми се изкачват тръпки
като маленки гущери

и после слизат надолу.

Аз знаех какво пее тя.

Това беше от великата Девета
на Лудвиг ван.

За какво го направи?

Защото нямаш обноски.

Нямаш никаква идея как
да се държиш на публично място.

Не ми харесва това, което направи.

Аз вече не съм ти брат
и не бих искал да бъда.

Внимавай.

Внимавай какво говориш,
ако искаш да останеш жив.

Топки!

Големи, сочни яблоки за теб!

Мога да те срещна с верига,
нож или бритва по всяко време.

Не може да ми размахваш
толчоци без причина.

Няма повече да търпя това.

Ще ти изляза с нож когато кажеш.

Добре.

Сигурно съм уморен.

По-добре да не говоря повече.

Леглата ще ни се отразят добре.

Да си ходим по къщите
и да дремнем малко.

Нали така?

Аз живеех с мама и татко

в комунален жилищен блок
18 А, в северния район.

Беше чудесна вечер.

За да придам тържествен
завършек на всичко

трябваше да си пусна
стария Лудвиг ван.

О, блаженство!

Небесно блаженство!

Великолепие в плът и образ.

Беше като райска птица от
най-рядък скъпоценен метал.

Или като сребристо вино,
плуващо с космически кораб

сред гравитацията.

Като слушах

си представях
прекрасни картини.

Алекс!

Какво искаш?

Минава осем, Алекс.

Не бива да закъсняваш
за училище, синко.

Малко ме боли
головата, мамо.

Остави ме, ще поспя
и ще ми мине.

След това ще съм като нов.

Не си ходил на училище
цяла седмица.

Трябва да почивам.

Трябва да вляза във форма.

Иначе ще пропусна
още много училище.

Ще ти сложа закуската в печката.
Трябва да тръгвам.

Добре, мамо. Приятен ден
във фабриката.

Не се чувства добре
тази сутрин, татко.

Да, чух.

Знаеш ли кога се прибра?

Не. Взех си приспивателните.

Чудех се

къде точно ходи да работи
толкова късно вечер.

Както ни казва,

това са временни работи.

Помага

тук и там,
това е всичко.

Здравейте, г-н Делтойд.

Каква изненада, да ви видя тук.

Алекс-бой!
Събуди ли се най-после?

Срещнах майка ти
на път за работата.

Тя ми даде ключ.

Каза, че нещо те боляло.

Заради това не си
на училище, нали?

Изпитвах непоносима болка
в главата, сър.

Трябва да ми мине до следобед.

Или пък до вечерта.

Вечерта е чудесно време,
нали, Алекс?

-Искате ли чаша чай, сър?
-Нямам време.

Седни, седни!

На какво дължа
това удоволствие, сър?

Нещо лошо ли е станало?

Защо мислиш,
че е станало нещо лошо?

Да не си направил нещо,
което не трябва, а?

Само на думи.

Като твой настойник
след поправителното

искам да ти кажа
да внимаваш, малки Алекс.

Защото следващия път
няма да идеш в поправителното,

а в затвора в Барли
и работата ми ще е съсипана.

Ако не уважаваш себе си,

поне уважавай мен,
защото се погрижих за теб.

Получавам черна точка за всеки,
когото не успея да вкарам в пътя.

За мен е пълен провал,
когато някой от вас

влезе в затвора.

Нищо лошо не съм направил.

Полицаите нямат нищо
срещу мен, братко.

Сър, искам да кажа.

Остави приказките
за полицаите.

Това, че не са те прибрали,

не значи, че не си се
забърквал в неприятности.

Снощи е станало нещо неприятно.
Много неприятно, нали?

Част от приятелчетата на Били бой
са били прибрани с линейка.

Споменато е било твоето име.

Получих информацията
по обичайните канали.

Няколко от приятелчетата ти
също са били споменати.

Нищо не може да се докаже,
както обикновено.

Предупреждавам те,
малки Алекс,

тъй като съм ти добър приятел,

единственият човек
в този гнил град,

който иска да те спаси
от самия теб!

Какво ви кара да го вършите?

Изучаваме този проблем
вече повече от век.

Без никакъв напредък.

Живееш в добър дом.
Родителите ти те обичат.

Имаш мозък в главата.

Някакъв дявол
ли е пропълзял вътре в теб?

Никой няма нищо за мен.

Отдавна не съм попадал
в ръцете на милиционерите.

Точно това ме тревожи.
Много време мина.

Може би е настъпил моментът.

Предупреждавам те,

дръж си хобота
далеч от мръсотията.

Ясен ли съм?

Като неразмътено езеро.

Като лазурното небе
в края на лятото.

Може да разчитате на мен, сър.

Извинявай, братко.

Поръчах това преди две седмици.
Може ли да видиш дали е дошло?

Само минутка.

Извинете ме, дами.

Харесва ти, нали, скъпа?

Студено и обло отпред,
нали, хубавице?

Какво е станало с твоя,
малка сестричке?

Какво си поръчал?

Гогли Гогол?
Джони Живаго?

Хевън 17?

На какво ги слушате
тези мъгляви състави?

Обзалагам се, че на жалки
касетофончета за пикник.

Елате с чичо си
да ги чуете добре.

Ще чуете ангелски тромпети
и дяволски тромбони.

Вие сте поканени.

Здрасти.

Здравей.

Той е тук!
Той пристигна!

Ура!

Така, така, така!

На какво дължа удоволствието
от това изненадващо посещение?

Разтревожихме се.

Бяхме в млечния бар,
пиехме и те чакахме,

но ти не се появи.

И си помислихме,

че може да си обиден за нещо.

Дойдохме да видим какво става.

Хиляди извинения.

Болеше ме головата
и трябваше да поспя.

Не ме събудиха,
както бях заръчал.

Съжаляваме за болката.

Явно много претоварваш головата.

Не е шега работа непрекъснато
да даваш заповеди.

Сигурен ли си,
че болката е преминала?

Не искаш ли да се върнеш
обратно в леглото?

Нека си изясним нещата.

Този сарказъм,

не ви отива,
мои малки братя.

Като ваш друг и лидер
искам да знам какво става.

Кажи, Дим.

Какво изразява тази твоя
ухилена конска мутра?

Няма да закачаш
повече Дим, братко.

Това е част от
новите правила.

Нови правила?
Какво значи това?

Някакъв важен разговор
се е състоял зад спящия ми гръб.

Щом искаш,
ще ти кажем.

Обираме разни
магазини и подобни,

и изкарваме нищожни
пари от това.

Уил Англичанина
ни каза в кафето,

че може да продава нещата,
които ние гепим.

Лъскавата работа!
Кинтите!

Може да паднат много, много пари,
каза Уил Англичанина.

Какво ще правите с тези
много, много пари?

Не си ли имате всичко?

Искате кола,
щипвате си я от улицата.

Искате момиче,
взимате си го.

Братко, понякога разсъждаваш
като малко дете.

Тази вечер ще направим
истински обир.

Добре! Хорошо!

Инициативата идва при тези,
които чакат.

На много неща ви научих,
друзя мои.

Сега ми кажи какво
имаш предвид, Джорджи.

Първо да идем в млечния.
Какво ще кажеш?

-Да си избистрим ума.
-Мляко плюс.

Ще отидем първо там.
Мляко плюс!

Докато ходехме по пустия кей,

аз бях външно спокоен,
но мислех трескаво.

Значи вече Джорджи Генерала

ще командва парада.

А Дим ще е неговият
безмозъчен булдог.

Внезапно осъзнах,
че мисленето е за глупавите,

а умните разчитат на вдъхновението
и на волята на Бог.

В този момент прекрасна музика
ми дойде на помощ.

Чуваше се от един
отворен прозорец

и аз веднага видях
какво трябва да правя.

Не бях прерязал нито
една от важните вени на Дим.

С помощта на чиста кърпичка

червената кръв скоро спря.

Не след дълго
двамата ранени се успокоиха

сред уюта на ''Дюк от Ню Йорк''.

Сега знаеха кой е
техния лидер и водач.

Овце, мислех си аз.

Но истинският лидер
знае кога и къде

да покаже великодушие
към подчинените си.

Сега отново сме там,
където бяхме.

Нали?

Точно както преди
и всичко е забравено?

Нали?

Да.

Да.

Да.

Джорджи бой,

за тази идея довечера.
Кажи ни.

Не тази вечер.

Не тази нощ.

Хайде, хайде,
Джорджи бой.

Ти си голям, силен человек
като всички нас.

Ние не сме
малки деца, нали?

Тогава какво
таиш в главата си?

Става дума за лечебен център.

Малко извън града.

Изолиран.

Собственичката е богата птица,
която живее там с котките си.

Мястото е затворено за седмица
и тя е там сама.

Вътре е пълно със злато и сребро,

също така и бижута.

Кажи ми още, Джорджи.
Кажи ми още.

По дяволите!

Кой е там?

Извинете, може
ли да помогнете?

Стана ужасен инцидент!

Мога ли да
използвам телефона ви?

Ужасно съжалявам.

Има телефон в кръчмата
на километър оттук.

Използвайте него.

Госпожо, спешно е!

Това е въпрос
на живот и смърт!

Приятелят ми лежи на пътя,
целият е в кръв!

Съжалявам, никога не отварям
вратата на непознати през нощта.

Добре, госпожо.

Не мога да ви виня,
че сте подозрителна

при толкова много крадци
и мошеници по нощите.

Ще потърся
помощ в кръчмата.

Съжалявам, че
ви обезпокоих.

Много ви благодаря.
Лека нощ.

Дим, наведи се.

Ще вляза през този прозорец
и ще отворя входната врата.

Полицейски участък Радлет?

Добър вечер. Обажда се г-ца Уедърс
от лечебния център Уудмиър.

Съжалявам за безпокойството, но
току-що ми се случи нещо странно.

Може да е фалшива тревога,
но човек никога не знае.

Млад мъж позвъни на вратата,
искаше да ползва телефона.

Каза, че е станала катастрофа.

Това, което той каза
ми се стори странно.

Думите му звучаха като тези,
цитирани във вестниците днес,

във връзка с нападението
над писателя и жена му.

Преди няколко минути.

Щом мислите,
че се налага.

Аз съм сигурна,
че вече си е отишъл.

Добре тогава.

Благодаря ви много.

Здрасти, здрасти.

Най-накрая се срещнахме.

Нашият кратък разговор през
вратата не ме задоволи.

Кой си ти?

Как си влязъл тук?

Какво си мислиш,
че правиш, по дяволите?

Палаво, палаво, палаво!

Мръсна стара сумка.

Чуй ме сега, копеле такова!

Обърни се и напусни по същия
път, по който си влязъл.

Остави го!
Не го пипай!

Това е важно произведение
на изкуството.

Какво искаш, по дяволите?

Ако трябва да съм честен, мадам,

участвам в международен
студентски конкурс

за това кой ще успее
да продаде повече списания.

Не говори глупости, синко,

и изчезни оттук преди
да е станало късно.

Казах ти да не го пипаш!
Сега изчезни оттук,

преди да съм те изхвърлила!

Мръсен паразит!

Ще те науча как се влиза
по къщите на хората.

Проклет,

малък

негодник!

-Да вървим. Полицията идва!
-Една минутка, другарче.

Копелета! Ослепях!

Ослепях! Нищо не виждам!

Напразно се надявате,
братчетата ми.

Няма да кажа една дума,
докато не дойде адвокатът ми.

Знам закона, копелета.

Добре тогава, Том.

Да покажем на нашия приятел
Алекс, че и ние знаем закона.

И че познаването на закона
не е всичко.

Лоша рана имаш тук,
малки Алекс.

Не е ли срамота?

Загрозява хубавото ти лице.

Кой ти я направи?

Как го постигна?

Какво искаш да кажеш, копеле?

Това е заради жертвата ти.

Противен,

жалък негодник.

Махни го от мен!

Гнусно малко копеле!

Добър вечер, г-н Делтойд.

Добър вечер, сержант.

Те са в стая Б, сър.

Много благодаря.

Сержант...

Добър вечер.

Добър вечер, инспекторе.

-Искате ли чай, сър?
-Не, благодаря, сержант.

Може ли да получа
малко салфетки?

Разпитваме затворника в момента.

-Може би искате да влезете.
-Много благодаря.

Добър вечер, сержант.
Добър вечер на всички.

За Бога! Това момче
изглежда зле, нали?

Вижте го само.

Изглежда кошмарно.

Насилието ражда насилие.

Оказа съпротива при ареста.

Аз бях дотук.

Това е.

Какво ще стане с мен, сър?

Застъпете се за мен.
Аз не съм лош.

Другите ме подмамиха.

Друга песен запя, сър.

Къде са моите коварни друзя?
Хванете ги преди да са избягали!

Това беше тяхна идея.

Те ме накараха.
Аз съм невинен!

Сега си убиец,
малки Алекс.

Убиец.

Не е вярно, сър.

Беше само лек толчок.

Тя дишаше, кълна се.

Идвам от болницата.

Жертвата ти е починала.

Искате да ме изплашите.
Признайте си, сър.

Това е нова форма на мъчение.

-Кажете ми, сър.
-Това ще е твоето мъчение.

Ще се моля на Бог
да се мъчиш до полуда.

Ако искате да го ударите
в мутрата, няма проблеми.

Ние ще го държим.

Сигурно е голямо
разочарование за вас, сър.

Тук започва истински
трагичната част от историята,

мои братя и еднички приятели.

След процес
пред съдия и съдебно жури,

в който бяха казани лоши думи за
вашия скромен разказвач и приятел,

той беше осъден на 14 години
и пратен в затвор номер 84-Ф

сред вонящи перверзници
и закоравели престъпници.

Шокът накара тате
да вдигне кървавите си ръце

срещу несправедливия Бог
в небесата.

А майка ми се съсипа от плач,

защото нейната
едничка рожба

разочарова всички
наистина хорошо.

Добро утро.
Водим един от Темза.

Добре! Отвори килията!

Слушам, сър.

Това са документите
за предаване.

Благодаря.

-Име?
-Александър Делардж.

Вече си в затвора Паркмур.

От този момент ще се обръщаш
към всички със ''сър''.

Име?

Александър Делардж, сър.

Присъда?

14 години, сър.

Престъпление?

Убийство, сър.

Добре.
Свалете му белезниците.

Номерът ти е 655321.

Твое задължение е да го запомниш.

Благодаря. Много добре.

-Благодаря.
-Пуснете полицая да излезе.

Изпразни си джобовете.

Случайно да виждаш
бялата линия на пода,

точно зад теб,

655321?

Искам пръстите ти

да са от другата й страна!

-Да, сър.
-Добре.

Продължавай.

Вдигни го

и го постави както се полага.

Половин блокче шоколад.

Връзка ключове.

Кутия цигари.

Две пластмасови химикалки.

Черна и червена.

Черно пластмасово гребенче.

Тефтерче,
имитация на червена кожа.

Монета от десет пенса.

Хромиран часовник Тимарист

с разтегаема метална верижка.

Нещо друго по джобовете?

-Не, сър.
-Добре.

Подпиши се тук
за твоите ценни вещи.

Цигарите и шоколада,
които си внесъл,

ти се отнемат,

защото вече си осъден.

Сега отиди до масата
и се съблечи.

От полицейския арест ли идваш?

Сако от син раиран плат.

От затвора?

Да, сър.

-Синя вратовръзка.
-Религия?

АЦ, сър.

Английската църква ли значи?

Да, сър.
Английската църква.

Кафява коса, нали?

Светла коса, сър.

Сини очи?

Сини, сър.

Носиш ли очила
или контактни лещи?

Не, сър.

Една синя риза
с прикрепена яка.

Получаваш ли медицинско лечение
за някаква сериозна болест?

Чифт ботуши от черна кожа.
С цип. Носени.

Имал ли си някакво
душевно заболяване?

Носиш ли изкуствени зъби
или изкуствени крайници?

Чифт панталони,
сини, раирани.

Получавал ли си някога припадъци
или виене на свят?

Чифт чорапи, черни.

Епилептик ли си?

Чифт долно бельо,
бяло със син ластик.

Бил ли си и дали сега си
хомосексуалист?

Добре.

-Нафталин.
-Нафталин, сър.

Обърни се към стената,

наведи се и си пипни палците.

Венерическо заболяване?

Въшки?

-Мини оттам за банята.
-Затворник за баня.

Какво ще стане с вас?

До края на живота си
ще влизате и ще излизате

от институции като тази?

Или ще се вслушате
в Божието слово

и ще разберете, че наказания
очакват непоправимите грешници

не само в този,
но и в следващият свят?

Идиоти сте вие да

заменяте живота си срещу
чиния студена овесена каша.

Заради тръпката от кражбата.

Или насилието.

Желанието да се живее лесно.

Аз ви питам,
заслужава ли си това,

когато разполагаме
с доказателство,

непроовержимо доказателство,

че адът съществува?

Аз знам!

Знам това, приятели мои.

Беше ми казано

чрез видения,

че съществува място,

по-тъмно от всеки затвор,

по-горещо от всеки огън,

където душите

на непоправимите грешници
като вас...

Не се смейте, дявол да ви вземе!

Грешници като вас

се гърчат

в безкрайна и мъчителна агония.

Кожата им

гние и окапва.

Огнена топка

се върти из вътрешностите им!

Знам го. Да, знам!

Слушайте всички!
Ще изпеем химн 258

от сборника с химни.

Покажете малко уважение,
копелета!

Аз бях заблуден агнец.

-Пейте!
-Не ми харесваше в кошарата.

По-високо!

Не обичах гласа на пастира.

Те не ще могат да ме усмирят.

По-високо!

Не беше много поучително.
Изобщо не беше.

Бях в този човешки зоопарк
вече две години.

Получавах ритници и толчоци
от бруталните надзиратели

и се сблъсквах с престъпници
и перверзници,

готови да се нахвърлят

върху такъв сладък малчик
като вашия разказвач.

Мое задължение беше

да помагам на свещеника
за неделната служба.

Той беше болшой,
недодялан кучи син.

Но се отнасяше добре с мен,
защото бях много млад

и силно се интересувах
от Голямата книга.

Прочетох всичко за бичуването
и за трънения венец.

И си представях как помагам

и дори командвам толчоците
и приковаването.

Бях облечен по последна
римска мода.

Последната част на книгата
не ми хареса много,

защото там имаше
само проповеди,

а нямаше битки
и старото ''вътре и вън''.

Харесваха ми частите, където
евреите си раздаваха толчоци,

после пиеха от
еврейското си вино

и се завираха в леглото
с прислужниците на жените си.

Това ми даваше сили.

''Не приличай на лошите хора.

Не пожелавай да бъдеш с тях,

защото те кроят грабежи

и устите им шептят измами.''

Ако изгубиш надежда
в дни на отчаяние,

силата ти ще изчезне.

Много добре, синко.

Отче?

Аз се старая, нали?

Да, синко.

-Полагам усилия, нали?
-Точно така.

Нямам никакви вътрешни
провинения, нали?

Със сигурност е така, 655321.
Много ми помагаш.

И показваш искрено желание
за промяна.

Отче,

мога ли да ви задам
един личен въпрос?

Разбира се, синко.

Нещо тревожи ли те, синко?

Не се срамувай да говориш.

Помни,

аз знам за желанията,

които мъчат младите мъже,

лишени

от компанията на жените.

Не е това, отче.

Става въпрос за новото нещо,
за което всички говорят.

За новото лечение.

Измъкваш се от затвора
за нула време

и никога повече
не се връщаш обратно.

Откъде си чул за това?

Кой е говорил за тези неща?

Чух разни неща.

Двама надзиратели
си говореха.

Без да искам
се заслушах в разговора.

После някой донесе вестник
от работилницата

и вътре пишеше всичко
по въпроса.

Защо не ме предложите
за това ново лечение?

Според мен става въпрос

за метода Людовико.

Не знам как се нарича.

Знам само, че излизаш бързо

и никога повече
не се връщаш обратно.

Това не е доказано, 655321.

Методът е още
в експериментален стадий.

Но вече е използван, нали?

Не е бил използван
в този затвор досега.

Губернаторът има съмнения
относно метода.

Пък и чух, че съществуват
сериозни опасности.

Не ме е грижа за опасностите.

Искам да стана добър.

Искам докрая на живота си

да върша само добрини.

Въпросът е,

дали този метод може наистина
да направи човека добър.

Добродетелността идва отвътре.

Добродетелността

е въпрос на избор.

Когато човек не може да избира,

той престава да бъде човек.

Не разбирам за какво
са всички тези въпроси, Отче.

Знам само, че искам да съм добър.

Търпение, синко.

Довери се на Бога.

Извести Сина Божи
и Той ще те подкрепи

и ще дари с радост тази душа.

Амин.

Всички са налице, сър!

Добре!

Всички са налице, сър!

Затворници, стой!

Слушайте внимателно!

Искам да се строите в две редици

на стената с лице,
обърнато насам.

Хайде, движете се!

Побързайте!

Не говорете!

Затворниците са готови
за инспекция, сър!

По колко са в килия?

По четири в този блок, сър.

Тъпчем престъпниците заедно
и какво се получава?

Коцентрирана престъпност.
Престъпление насред наказанито.

Съгласен съм, сър. Имаме нужда
от по-големи затвори.

Това няма да стане, приятелю.

Правителството вече
няма да се занимава

с демодирани
наказателни теории.

Скоро затворите ще ни потрябват
за политически престъпници.

Към обикновените престъпници
ще прилагаме лечебен метод.

Ще унищожим престъпния рефлекс,
това е всичко.

Ще реализираме това за година.

Наказанието не значи нищо за тях.

На тях то им харесва.

Абсолютно сте прав, сър.

Затваряй си устата!

Кой каза това?

Аз, сър.

Какво престъпление си извършил?

Убих човек по случайност, сър.

Убил е брутално една жена
с цел кражба.

Четиринайсет години, сър.

Отлично.

Той е предприемчив,

агресивен,

нахакан,

млад,

храбър

и зъл.

Ще свърши работа.

Чудесно.

Все още не сме видели блок-С.

Не, не. Достатъчно.
Той е идеален.

Искам да ми
изпратите досието му.

Този млад хулиган

ще бъде превъзпитан напълно.

Много ви благодаря
за тази възможност.

Да се надяваме,
че ще се възползваш от нея.

-Да отидем в канцеларията?
-Благодаря.

Влизай.

Сър!

Затворник 655321, сър!

Много добре, началник.

Отиди до линията.

Кажи си името и номера
на губернатора.

Александър Делардж,
номер 655321, сър.

Едва ли си познал кой е бил
човекът тази сутрин.

Това беше министърът
на вътрешните работи.

Новият министър.

Или както се казва новата метла.

Най-после тези абсурдни идеи
стигнаха и до нас.

Заповедите са си заповеди,

макар че, да ти призная,
аз не ги одобрявам.

Око за око, това казвам аз.

Ако някой те удари,
ти ще му отвърнеш, нали?

Защо държавата,
която страда от хулиганите,

да не може да удари обратно?

Новата политика казва ''не''.

Новата политика е да превърнем
лошите в добри.

И това ми се струва
много несправедливо.

Затгваряй си устата, боклук такъв!

Теб ще те реформират.

Утре заминаваш при
човек на име Бродски.

Тръгваш си оттук.

Ще бъдеш преместен
в медицинския център Людовико.

Предполага се, че ще те освободят
след две седмици.

Тази перспектива
ти харесва, нали?

Отговори на въпроса!

Да, сър.
Много благодаря.

Аз наистина се
старах тук, сър.

Много съм благодарен
на всички вас, сър.

Подпиши там, където е отбелязано.

Не го чети, подпиши се!

Пише, че си съгласен
да замениш присъдата си

срещу лечението в Людовико.

И тук.

Още едно копие.

На следващата сутрин ме заведоха

в медицинския център Людовико,

който се намираше извън града.

Чувствах се малко тъжен,

че се сбогувах
със старата стая,

мястото, с
което бях свикнал.

Стойте тук със затворника.

Добро утро, сър.
Аз съм началникът Барнс.

Водя затворник 655321

за трансфер от Паркмур
в центъра Людовико.

Добро утро.
Очаквахме ви.

Аз съм д-р Алкот.

Д-р Алкот.

Много добре, сър.

-Готови ли сте да го приемете?
-Разбира се.

Ще може ли да подпишете
тези документи?

Ето тук, сър.

Тук също.

И тук.

Готово.

Затворнически ескорт,
ходом напред!

Стой!

Извинете ме, сър.

Това ли е пазачът,
който ще приеме затворника?

Един съвет, докторе.
Трябва да внимавате с него.

Бил е брутален престъпник
и отново ще стане такъв,

въпреки цялото му подмазване
и четене на Библията.

Ще се справим. Заведете
младия човек в стаята му.

Слушам, сър. Оттук, моля.

-Добро утро, Чарли.
-Добро утро, докторе.

Добро утро, Алекс.

Казвам се д-р Бренъм.
Асистент съм на д-р Бродски.

Добро утро, г-жо.
Прекрасен ден.

Така е.

Може ли да взема това?

-Как се чувстваш?
-Чудесно.

Добре. След няколко минути
ще се срещнеш с д-р Бродски

и ще започнеш лечението си.

Извадил сте късмет,
че са те избрали.

СЕРУМ

Съзнавам това
и съм много благодарен.

Ще бъдем приятели, нали?

Надявам се, г-жо.

За какво е инжекцията?
Ще ме приспивате ли?

Нищо подобно.

-Някакви витамини тогава?
-Нещо такова.

Недохранен си, затова след
всяко ядене ще ти бием инжекция.

Обърни се на дясната страна.

Развържи панталоните
и ги свали надолу.

В какво точно
се изразява лечението?

Много е просто.

Ще ти покажем няколко филма.

Като в истинско кино?

Нещо такова.

Това е хубаво.

Аз обичам да гледам филми.

И аз се нагледах на филми.

Мястото, в което ме заведоха,

не приличаше на кината,
които бях виждал.

Завързаха ме
в усмирителна риза,

а головата ми беше
вързана за облегалка,

от която стърчаха жици.

След това ми сложиха
щипки на клепачите,

за да не мога да ги затварям.

Изглеждаше ми доста странно,

но аз ги оставих да правят
каквото си искат.

Ако исках да бъда свободен
малчик след две седмици,

трябваше да изтърпя всичко.

Първият филм беше много добър
и професионално заснет,

все едно бе правен в Холивуд.

Звукът също бе хороший.

Виковете и стенанията
се чуваха съвсем реалистично.

Чуваше се дори дишането

на малчиците, които
раздаваха толчоците.

И после какво стана?

Скоро нашата скъпа приятелка,

червена като виното

и приличаща си навсякъде,

сякаш произведена
от една и съща фирма,

започна да тече.

Беше красиво.

Странно е как цветовете
от реалния свят

започват да изглеждат реални

само когато ги видиш на екрана.

Докато гледах филма,

започнах да усещам,

че не се чувствам много добре.

Отдадох го на
обилната храна и витамините.

Опитах се да забравя това и се...

...концентрирах върху
следващия филм,

който се разправяше
за една млада девочка

на която й правеха
старото ''вътре-вън'',

първо един малчик,

после друг.

После още един.

Когато се стигна до
6-ия или 7-ия малчик,

който се смееше,
докато го правеше,

ми стана наистина зле.

Но не можех да си затворя очите.

Дори да се опитвах
да ги извъртя настрани,

не можех да се отделя

от това, което ставаше на екрана.

Изправете ме.

Ще повръщам.

Дайте ми нещо,
в което да повърна!

Много скоро лекарството
ще предизвика

смъртоподобна
парализа у субекта,

заедно с много силно чувство
на ужас и безпомощност.

Предишен пациент описа
чувството като подобно на смъртта.

Чувство на схващане
и давене.

Ние открихме,
че по време на този период,

субектът прави
най-сполучливите асоциации

между своя катастрофален
личен опит,

и насилието, което вижда.

Д-р Бродски се гордее с теб.

Ти направи много
положителна реакция.

Утре ще проведем две сесии,
сутрешна и следобедна.

Трябва да гледам две сесии
за един ден?

Сигурно ще се чувстваш малко
изморен в края не деня.

Но трябва да сме твърди с теб.
Трябва да бъдеш излекуван.

Беше ужасно.

Естествено.

Насилието е ужасно нещо.

Точно това научаваш сега.

Тялото ти го научава.

Само не разбрах защо ми стана зле.

Никога не ми е ставало зле преди,
точно обратното.

И като гледах и като го правех,
се чувствах хорошо.

Почувства се зле този следобед,
защото се лекуваш.

Когато сме здрави, отвръщаме
на това, което ни е омразно,

със страх и повръщане.

Оздравяваш,
това е всичко.

Утре по това време
ще си още по-здрав.

На следващия ден, братя,

наистина се постарах

да им играя по свирката

и да стоя мирно
като послушен малчик

на стола на мъченията,

докато те прожектираха истинско
ултра-насилие на екрана

въпреки че беше без звук,
придружено само от музика.

Тогава осъзнах през
цялата си болка и гадене

чия е тази музика, въпреки
че беше изкривена и променена.

Това беше Лудвиг ван.

Деветата симфония,
четвърта част.

Спрете я! Моля ви!

Това е грях!

Грях е!

Грях?

Какво общо има това с греха?

Има!

Да използвате Лудвиг ван така.
Той не е причинил зло на никой.

Бетховен само е писал музика.

За музиката към филма
ли става въпрос?

Слушал си Бетховен и преди?

Значи харесваш музиката?

Не можем да помогнем.

Може би в това се изразява
наказанието.

На губернаторът ще му хареса.

Съжалявам, Алекс.

Това е за твое добро.

Трябва да
изтраеш малко с нас.

Но това не е честно.
Не е честно да ми става зле,

когато чуя прекрасния Лудвиг ван.

Трябва да го приемеш.

Изборът беше твой.

Не е нужно да
продължавате повече, сър.

Доказахте ми, че цялото
това насилие и убийства

са нещо много, много ужасно!

Аз научих урока си, сър.

Видях неща, които
не бях виждал преди.

Излекуван съм. Слава на Бога!

Не си излекуван още.

Но, господа...

Госпожо!

Аз виждам, че е грешно!

Грешно е, защото
е срещу обществото.

Защото всички имат правото
да живеят и да са щастливи,

без да бъдат налагани
с толчоци или намушквани!

Не, момчето ми.
Остави на нас да преценим.

Но не унивай.

След по-малко от две седмици,
ще си свободен човек.

Дами и господа,

настъпи моментът
да представим субекта.

Ще се убедите, че той
е здрав и в добра форма.

Наспал се е добре и е закусил,

не е дрогиран

или хипнотизиран.

Утре ще го пуснем
на свобода с увереността,

че по нищо няма
да се различава от другите хора.

Каква промяна,
дами и господа,

от престъпника,
който държавата наказа

с тежка присъда
преди две години.

През тези две години
не се е променил.

Казах, че не се е променил?

Не точно.

Затворът го е дарил с лицемерие
и фалшива усмивка.

Раболепна, мазна
и угодническа усмивка.

Научил го е и на други пороци

като е затвърдил старите,
заради които е бил пратен там.

Нашата партия обеща
да възстанови реда и закона

и да направи улиците безопасни
за обикновения гражданин.

Това е обещание е на път
да стане реалност.

Дами и господа,
днес е исторически момент.

Проблемът с престъпността
скоро ще е нещо от миналото.

Но стига сме говорили.

Действията са по-силни от думите.

Ще действаме сега.

Гледайте внимателно.

Много сме заложили на това,
министре.

Аз имам пълно доверие в Бродски.

Ако проучванията са верни,
няма какво да губим.

Здравей, торен червей.

Не се миеш често,
съдейки по-ужасната миризма.

Защо говориш така?
Къпах се тази сутрин.

Къпал се тази сутрин.

Лъжец ли ме наричаш?

Не, братко.

Сигурно ме мислиш за глупак.

Защо направи това, братко?

Аз нищо не съм ти направил.

Искаш ли да знаеш?

Виждаш ли,

аз правя това

и това,

и това, защото не те харесвам,
разбра ли?

И ако искаш да
започнеш нещо,

направи го.
Хайде!

Моля те!

Ще повърна.

Ще повръщаш, така ли?

Ще повърна.
Остави ме да се изправя.

Искаш да се изправиш?

Слушай ме сега.

Щом искаш да се изправиш,

трябва да направиш
нещо за мен.

Ето.

Виж.

Виждаш ли това?

Виждаш ли тази обувка?

Искам да я оближеш.

Хайде!

Оближи я!

Може ли да
повярвате, братя,

вашият скъп приятел
и разказвач,

извади червения си език,

за да оближе грозните,
вонливи обувки.

Още!

Убийственото гадене
се беше усилило

и беше превърнало
радостта от боя

в желание за самоубийство.

И отново.

Искам да са чисти.

Много благодаря.

Достатъчно.

Благодаря ви много,
дами и господа.

Тя дойде към мен

сякаш беше светлина,
пратена от небесата.

Нещото, което ми просветна
в головата беше,

че искам
да я сваля на пода

и да й приложа
старото вътре-вън.

Но по-бързо от светкавица
настъпи гаденето.

Като детектив, който
е бил скрит зад ъгъла,

и сега е излязъл,
за да направи ареста си.

Достатъчно!

Благодаря.

Благодаря ти, скъпа.

Не се чувстваш зле сега, нали?

Не, сър.
Чувствам се чудесно, сър.

-Добре.
-Добре ли се получи, сър?

Добре ли се справих?

Чудесно, момчето ми.
Отлично.

Сами се убеждавате,

че субектът ни бе тласнат
към доброто

след като парадоксално
първо бе тласнат към злото.

Насилствените намерения

са придружени от чувство
на физическо неразположение.

За да избегне това,
субектът трябва

коренно да промени
отношението си.

Въпроси?

Изборът!

Момчето нямаше
никакъв избор, нали?

Само личен интерес.

Страхът от физическа болка

го докара до този
гротесков акт на самоунижение.

Ясно се видя,
че той не е искрен.

Отнета му е възможността
да е престъпник.

Отнета му е и способността
да прави морален избор.

Отче, това са детайли.

Нас не ни е грижа за мотивите
и за възвишената етика.

Ние сме загрижени да сложим
край на престъпността.

И да облекчим
претъпканите затвори.

Той ще бъде истински христянин,

готов да обърне другата буза.

Ще предпочете да го разпънат,
отколкото той да разпъне.

Ще му стане лошо дори
при мисълта да убие муха.

Реабилитация.

Ще се радват Божиите ангели.

Истината е, че работи!

И на следващия ден,
вашият приятел и разказвач

беше свободен човек.

УБИЕЦЪТ АЛЕКС
ОСВОБОДЕН

НОВИЯТ МЕТОД ЩЕ ПОМОГНЕ
НА ЗАКОНА И РЕДА

УБИЕЦ ОСВОБОДЕН:
Науката откри лек

Синко!

Здравейте, мамо и татко.

Мамо.

Как си, скъпа?
Радвам се да те видя.

-Татко.
-Сине. Каква изненада.

-Радвам се да те видя.
-Във форма ли си?

Как си?

Добре съм.

Не се забърквам в неприятности.

Върнах се!

Радвам се да те видя.

Защо не ни каза
какво става?

Исках да бъде голяма изненада
за теб и татко.

Изненада ни.
Направо ни стъписа.

Току-що прочетохме за това
в сутрешните вестници.

Трябваше да ни се обадиш.

Не че не се радваме
да те видим.

Излекуван си, а?

Така е.
Чудесна работа свършиха.

Аз съм напълно реформиран.

Апартаментът си е същият, а?

Някакъв странен тип
седи на канапето

и дъвче печени филийки.

Това е Джо.

Той живее тук сега.

Квартирант е.

Това е.

Наема твоята стая.

Как си, Джо?

Харесва ти стаята ми, нали?

Нямаш оплаквания?

Чувал съм за теб.

Знам какво си направил.

Разбил си сърцата
на своите бедни родители.

Значи се върна?

Върна се, за да направиш пак черен
живота на родителите си?

Само през трупа ми.

Те ми позволиха
да съм повече като син,

отколкото квартирант.

Не се бийте тук, момчета.

Сложи си ръката на устата си.

Отвратително е.

Добре ли си?

Това е от лечението.

Отблъскващо е.
Направо не ми се яде повече.

Остави го, Джо.
Това е от лечението.

Мислиш ли, че трябва
да направим нещо?

Искаш ли да ти направя
чаша чай, синко?

Какво сте направили
с всичките ми вещи?

Всичко ти беше

взето, синко.

От полицията.

По новия закон

за компенсация на жертвите.

Ами Бейзил?

Къде ми е змията?

Случи се

един инцидент.

Той почина.

Какво ще стане с мен тогава?

Искам да кажа,

той заема моята стая.

Това е така.

Това е моят дом.

Какви предложения
ще направите, мамо и татко?

Трябва да помислим, синко.

Не можем просто така
да изхвърлим Джо.

Не става, нали?

Искам да кажа,

Джо си върши работата.

Имаме договор за две години.

Направихме уговорка.
Нали така, Джо?

Виждаш ли, синко,

Джо вече е платил наема
за следващия месец,

така че каквото и да правим
не можем просто да кажем

на Джо да се маха, нали?

Много повече от това е.

Аз трябва да мисля
за вас двамата,

които сте ми
като майка и татко.

Няма да е правилно
да си тръгна и да ви оставя

на милостта на този млад звяр

който никога не ви е бил
като истински син.

Вижте го, хленчи.

Но това е изкусна измама.

Оставете го да си намери
стая някъде другаде.

Нека се поучи от грешките си
и да разбере, че лошото момче

не заслужава
такива добри родители.

Добре.

Виждам как стоят нещата.

Аз страдах ли,

страдах.

И всички искат
да продължа да страдам.

Ти си накарал другите да страдат.

Редно е и ти да страдаш.

Разказаха ми всичко,
което си направил,

докато седях на семейната маса.

Това, което чух,
беше шокиращо.

Направо ми се повдигна.

Виж какво причиняваш на майка си.

Хайде. Недей така.

Добре!

Сега си тръгвам.

Няма да ме видите вече.

Сам ще се оправя.

Благодаря. Нека
това ви лежи на съвестта.

Не го приемай така, синко.

Може ли да дадеш малко парички,
братко?

Може ли да дадеш малко парички?

Може ли да дадеш малко парички?

Благодаря.

Джейми Мак!

Проклети да са очите ми!

Да ме пази Божията майка
и всички светци на небето!

Никога не забравям физиономия!

Никога.

Остави ме, братко.
Никога не съм те виждал!

Това е мръсната свиня,
която едва не ме довърши.

Той и неговите приятелчета.

Те ме ритаха
и удряха с юмруци.

Спрете го!

Смееха се на кръвта
и стенанията ми!

Тогава ме обгради море
от мръсни, миризливи старци,

те се опитаха да докопат
вашия скромен разказвач

с кекавите си ръце
и мръсни нокти.

Старите си отмъщаваха
на младостта.

И аз нищичко не можех
да направя, братя мои.

По-добре беше да ме удрят така,

отколкото да изпитвам
онази ужасна болка.

Стига!

Престанете!

Не нарушавайте мира
в държавата, лоши момчета!

Назад! Махайте се!

Какъв ви е проблемът, сър?

А така!

Така, така, така!

Това не е ли малкият Алекс?

Отдавна не сме се виждали.

Как е?

Това е невъзможно.

Не мога да повярвам.

Старите очи не те лъжат.

Това не е измама.

Не е магия, малки Алекс.

Работа за хора, на които
им е време да работят.

Полицията.

Хайде, Алекс.

Ела на разходка.

Недейте така, друзя мои.

Не разбирам.

Старите дни свършиха.

Аз бях наказан за това,
което извърших.

Бях излекуван.

Това ни беше прочетено.

Инспекторът
го прочете пред всички.

Каза, че бил много добър метод.

Но какво е всичко това?

Те ми се нахвърлиха, братя.

Не може да сте на тяхна страна.

Не и ти, Дим.

Беше един старец,
когото бяхме ступали преди,

опитваше се да си го върне.
Помните ли?

Много време мина.

Не си спомням онези дни
много хорошо.

И вече не ме наричай Дим.

Ще ме наричаш полицай.

Помним достатъчно, малки Алекс.

Това е, за да сме сигурни,
че си излекуван.

Достатъчно.

Още малко. Все още рита.

Излекуван си, нали?

Ще се видим отново, друже.

ДОМ

Какво щях да правя
без дом и без пари?

Оплаквах горкия себе си.

Дом, дом, дом.

Дом беше това, което исках.

И го намерих, братя,

без да разбера
в състоянието в което бях,

че съм бил в него и преди.

Кой може да е това?

Ще видя кой е.

Какво има?

Моля ви...

Франк, мисля, че този
млад човек се нуждае от помощ.

Господи!

Какво се е случило с теб?

Можете ли да повярвате,
мои братя и еднички приятели,

вашият верен разказвач,

носен на ръце като бебе,

изведнъж разбра
къде се намира

и разбра защо надписът ''дом''
му се е сторил толкова познат.

Но аз знаех, че съм в безопасност.

Знаех, че той не ме помни.

Защото в онези безгрижни дни

аз и моите друзя

носехме маски, които ни
прикриваха наистина хорошо.

Полицията.

Ужасните полицаи

ме пребиха, сър.

Полицаите ме пребиха.

Познавам те!

Не беше ли снимката ти
във вестниците?

Не те ли даваха
по новините тази сутрин?

Ти си жертвата на
този ужасен нов метод, нали?

Да, сър.

Точно това съм аз, сър.
Жертва.

Самото провидение те праща тук!

Измъчван в затвора, след
това измъчван от полицията.

Съчувствам ти с цялото си сърце.
Ти не си първият, който идва тук.

Полицията често води жертвите си
в това селище.

Но си е чисто провидение,

че идваш тук като не само
като тяхна жертва.

Но си студен и трепериш.

Джулиън,

напълни ваната за младия човек.

Разбира се, Франк.

Много благодаря.

Бог да ви благослови.

Той може да е най-мощното
оръжие, което да

гарантира, че правителството
няма да бъде преизбрано.

Най-големият коз
на правителството

е борбата срещу престъпността.

Наемането на хулигани
в полицията

и прилагането на методи,
подтискащи свободната воля.

Виждали сме това да става
в други страни.

Това е първата стъпка.

Преди да усетим, ще имаме
насреща си тоталитарен апарат.

Този млад човек е свидетел
на тези дяволски опити.

Обикновените хора трябва
да осъзнаят това.

Трябва да защитим свободата.
Традицията е всичко.

Обикновените хора
биха я предали.

Те ще заменят свободата
срещу един спокоен живот.

Затова те трябва
да бъдат водени.

Управлявани. Тласкани.

Добре.

Много благодаря, сър.

Той ще е тук.

Аз пея в дъжда.

Просто си пея в дъжда.

Какво прекрасно чувство.

Отново съм щастлив.

Смея се на облаците,

надвиснали над мен.

Слънцето е в сърцето ми.

Готов съм за любов.

Нека буреносните облаци

изгонят всички оттук.

Ела с дъжда.
Аз имам усмивка на лицето.

Ще се разходя по уличката.

Добър вечер, сър.

Добър вечер.

Много мило от ваша страна
да оставите това за мен.

Нямаше никой наоколо,
затова започнах.

Надявам се, че не е проблем.

Разбира се.

Харесва ли ти храната?

Чудесна е, сър.

Опитай виното.

Благодаря, сър.

Наздраве.

За щастливите дни.

Няма ли да се присъедините?

Здравето не ми позволява.

Не, благодаря.

''1960, Шато

Сент-Естеф.

Медок.''

Много добра марка.

Много добър

цвят, сър.

И хубаво мирише.

Много хубаво.

Наздраве.

Много освежително, сър.

Радвам се, че оценяваш
доброто вино.

Изпий още една чаша.

Жена ми

вършеше всичко за мен
и ме оставяше да пиша.

Жена ви? Тя не е ли тук?

Мъртва е!

Съжалявам.

Беше изнасилена много зверски.

Бяхме нападнати
от банда млади хулигани

в същата тази стая,
в която стоиш сега.

Аз останах инвалид, но за нея
агонията бе твърде голяма.

Лекарите казаха,
че е пневмония,

защото почина по-късно,
по време на грипната епидемия.

Казаха, че е пневмония,
но аз знаех какво е.

Жертва на модерната епоха.
Горкото момиче!

А сега и ти.

Още една жертва
на модерната епоха.

Но на теб може да се помогне.

Звъннах на едни приятели,
докато беше в банята.

Едни

приятели?

Искат да ти помогнат.

-Да ми помогнат?
-Да.

-Кои са те?
-Много важни хора.

Интересуват се от теб.

Това сигурно са те.

Не искам да ви безпокоя повече.
Трябва да тръгвам.

Не се притеснявай.

Ето.

Нека напълня чашата ти.

Значи това е младият човек.

Как сте, сър?

Госпожо, приятно ми е.

Простете ни,
че идваме по това време,

но чухме, че сте в беда

и дойдохме да видим
с какво да ви помогнем.

Много мило, сър.
Благодаря ви.

Разбрах, че сте имали

неприятна

среща

с полицията тази вечер.

Може и така да се нарече.

Как се чувствате сега?

Много по-добре.

Ще ми отговорите ли
на няколко въпроса?

Добре.

Както казах, ние знаем за вас.

Интересуваме се от вас.

-Искаме да ти помогнем.
-Много благодаря.

Да почваме ли?

Нека, сър.

Във вестниците пише,

освен, че са ви създали
нетърпимост към секса и насилието,

са ви създали нетърпимост
и към музиката.

Мисля, че това
не го бяха планирали.

Виждате ли, г-жо,

аз обичам музиката.
Особено Бетховен.

Лудвиг ван Бетховен.

-Б-Е...
-Знам, благодаря.

И така се случи,
че докато ми показваха

един ужасен филм
за концентрационните лагери,

пуснаха да звучи Бетховен.

Значи сега имате
същата реакция към музиката

както към секса и насилието?

Не, г-жо. Не към цялата музика.
Само към Деветата.

Деветата симфония на Бетховен?

Точно така. Вече изобщо
не мога да слушам Деветата.

Когато я чуя, ме обзема

едно странно чувство.

Единственото, за което мисля,
е как да хвърля топа.

-Моля?
-В смисъл да умра.

Искам да умра спокойно,

без да изпитвам болка

Сега чувстваш ли се така?

Не точно.

Все още се чувствам

много нещастен.

Духът ми е нисък.

Все още ли искате

да се самоубиете?

Нека го кажем така.

Нямам вяра в себе си.

Няма какво да очаквам от бъдещето.

Чувствам, че всеки момент
нещо ужасно ще ми се случи.

Много добре, Франк.

Ще докараш ли колата?

Събудих се,

болката и гаденето
бяха непоносими.

Тогава разбрах от какво е това.

Музиката, която
идваше от пода,

беше на нашия стар приятел
Лудвиг ван,

ужасната Девета.

Пуснете ме!

Отворете вратата!

Хайде, отворете!

Спрете я!

Спрете я!

Изключете я!

Спрете я!

Моля ви!

Спрете я!

Беше съвсем ясно
какво трябва да направя

и какво исках да направя.

Исках да свърша със себе си.

Да хвърля топа.

Да се измъкна завинаги
от този жесток свят

Щях да изпитам кратка болка

и после щях да заспя

Завинаги,

вечно.

Аз скочих, братя мои,

и паднах здравата.

Но не хвърлих топа.

Ако го бях направил,

сега нямаше да съм тук
и да ви разказвам тази история.

Върнах се към живота
от черната яма,

в която ми се стори
че съм бил милион години.

Той идва в съзнание, докторе.

Правителството обвинено
в нехуманни методи

МИНИСТЪР ОБВИНЕН

Алекс, докаран
до самоубийство

ПРАВИТЕЛСТВОТО Е УБИЕЦ
Обвиняват лекарите

РАЗВИХРЯ СЕ БУРЯ ОКОЛО
ИЗЛЕКУВАНОТО МОМЧЕ

Министър подложен на атака

Здравей, момчето ми.

Здравей, сине.

Как си?

По-добре ли се чувстваш?

Какво ви

води тук,

мамо и тате?

Какво ви кара

да мислите,

че сте добре дошли?